Изоставен ,
от тази , която си обичал ,
в празната къща прибираш се !
Не и пука и за секунда ,
как прекарваш дните си ,
как минават нощите тъмни и толкова студени .
На тази , която си обичал ,
и давал си всичко ,
пренебрегвайки собственото си щастие ,
не и пука , че наранен си .
От друг заменен ,
оставен на произвола ,
с едно умиращо сърце под ръка ,
което вярва още в любовта ,
в празната къща се прибираш .
а празната маса сядаш,
опитвайки се всичко за забравиш .
С питието горчиво мъчиш болката да изгориш ,
спомените да удавиш и
самотата да победиш .
Но , няма спасение .
Наранен жестоко и неизличимо
от тази , която си обичал ,
с кървящото сърце до теб
във ъгъла се свличаш .
Виждаш като филмова лента ,
как в тази стая били сте заедно с твоята любима ,
смеха и отеква още като ехо .
От болка опиваш се да заплачеш ,
но дори за това вече сили нямаш .
Спасение да намериш не откриваш .
И някъде там , между ъглите на стените ти заспиваш ,
свит като сираче ,
премръзнал ,
изоставен .
Отново се изправяш ,
въпреки , че не виждаш смисъл да го правиш .
Провокираш се , да бъдеш силен ,
но знаеш , че пак ще дойде вечерта ,
и ще те сломи със своите окови .
Оная , която си обичал ,
я няма вече за да ги руши ,
изоставен си в нищото да се луташ ,
забравен ,
наранен ,
развалина , която знаеш ,
че никоя не би те пожелала .
Със самотата да свикнеш се опитваш ,
но сърцето иска да обича
боли го че само е ,
кърви и пари ,
чуваш го как ридае .
Но какво можеш да направиш ,
отново ще изтриеш неговите сълзи ,
и в ъгъла на стаята самотен ще заспиш !
Няма коментари:
Публикуване на коментар