Отдалечен

Събуждам се в мрачен ден ,
щастието пак далече е от мен .
Забравен от всички
някак пусто е сега .
Телефонът мълчаливо си седи ,
забравил как вече да звъни .
Опитвам да разгадая ,
как се стигна до всичко това .
Държах се със всекиго добре ,
но заслужил самота ,
сам по пътя ще вървя .
Облаци черни нависнали са ,
душата раздира гръмотевична буря .
Къде изчезнаха всички ,
в този сън съм само аз .
Улиците пусти ,
колите изоставени ,
магазините празни.
Искам да се събудя ,
отварям очи ,
да всичко май вече е наред .
Но , не е така ,
забравен от всички .
Сред този голям свят ,
няма с кой да поговоря .
Отново сам ще се прибера ,
ще ме посрещне най – верния приятел
кучето добро .
Ще седнем на дивана ,
ще погледаме телевизия ,
и в тъмнината на нощта ще се изгубим .