Недалече в мрака ,
потропва в тъмнината ,
една сянка – самотна на земята !
Едно момиче открехва си вратата ,
не е сама вижда се в тъмата ,
в очите и търкулва се сълза
виждайки стар любим пред своята врата .
В тази гробна тишина ,
няма нужда от слова ,
очите им говориха сега ,
сълзите търкулваха се една по една .
Обърна се ,
затвори му вратата ,
оставяйки го сам на прага
сълзи да бърше в полумрака .
Няма коментари:
Публикуване на коментар