Върви , щом решила си така

Къде отиваш сега ?
Върни се , има още не изпочупени неща !
Не протягай ръце към сърцето ми , отдавна вече го разби .
Даваше ти цялата си любов ,
но това не бе достатъчно за теб .
Казваш ми , че виновен съм сега ,
че потъна нашата любов .
Виновен за това , че прощавах !
Виновно е сърцето , че те обичаше !
Виновна е душата , че те желаеше !
Казваш , че любовта ми те задушава ,
И от мен далече вече искаш да си ти .
Щом така решила си – Върви !
Затвори вратата , изгаси луната и ме остави сам във тишината !
Не спирай и за миг , тръгнеш ли веднъж !
Не знам , колко ще мога да издържа ,
сълзите в себе си да крия .
Виковете на сърцето да премълчавам ,
вулкан от болка и страдание на път е да изригне .
Върви !
Нали това желаеш !
Тръшни вратата безмилостно зад гърбът си !
Пускам те на свобода !
Чудовището , което те измъчи в мрака ще се скрие !
Във вълк свиреп ще се превърне !
И в гората необятна ще завие !
Върви !
Отивай си в нощта !
Да те виждам повече не искам !

Виждам навела си глава .
Очите навлажнени са сега.
С наведена глава излезе ,
и повече не те видях.