Слънцето си отива в червения красив залез ,
сбогува се и с този ден
и дава път на луната!
С тъга в очите
гледам как и този ден бавно си отива
изгарящ от огнения залез !
Сърцето чувства как самотата го изгаря ,
душата от мъка се сковава
гледайки как поредния ден си отива ,
а самотата не се и помръдва
от престола си !
Ето , вечерта започва да настава ,
мрака поглъща всичко в черна мъгла !
Тишина сковава празните улици ,
как всичко прилича на
картинката ,
която изпитва душата !
Няма коментари:
Публикуване на коментар