Раздяла

Тръгна си ,
след теб прошепнах
„Сбогом дано си щастлива ,
утре далече от мен !“
И ето , че моето пожелание се сбъдна
намери там в света
човека , който да обичаш
и да те обича !
Забравен от теб
оставен да пропадам в дълбока яма
на произвола на съдбата
обсипан с болка и тъга
в борба да те превъзмогна !
Сърцето наведено ,
реши да послуша приятелските съвети
и да изправи глава
забравил старата любов
видя бръчките по себе си ,
белезите ,
И
осъзна , че не си е струвало .
То страдаше само и наранено ,
за своята мъчителка ,
а осъзна , че бързо бе заменено !
Сега открило то извора на надеждата ,
Всеки ден стоеше до малкото водопадче ,
отпивайки от надеждата ,
минаваха месеците
и все повече това изворче пресъхваше ,
докато от водопадчето , не започнаха
да падат една по една измъчени
капчици вода !
И ето , че то пресъхна ,
както с надеждите
всичко стана пепел !
Ето , че белезите
почнаха да кървят ,
отново се отвориха раните
и ето я нея
толкова красива
и толкова зловеща
най-голямата му почитателка
Самотата .
Отново започна да напомня за себе си
забивайки му ножове ,
събираща кръвта му
и отпиваща блажено от чашата глътка по глътка !
Здравей !
Смразяваща кръвта ми Самота ,
здравей любима!
Само ти ми остана вярна !
Дай ми чашата с отрова ,
нека я отпием !
Болката е твоята ласка
ще я усещам до последния си час !
Защото ти си най-вярна на света !