Вълкът и луната

Вълкът самотен във гората
с гордо вдигната глава и наранено сърце обикаля
в опит да намери една вълчица ,
погрешно стъпва накриво .
Спъва се , пада и се изправя ,
наранен до болка очи присвива ,
но болката да издаде ,
няма да го види никой !
Сърце едно , в гърдите тупка ,
наранено тихичко ридае с кървави сълзи .
Хайде покажи се ти луничке ,
моя приятелка и утеха във нощта ,
стопли моята душа !
Сред този сняг и таз гора ,
две сълзи в очите леко , плахо се подават
и търкулват се по вълчето , наранено лице !
Хайде лоничке , не ме изоставяй и ти тази нощ ,
утеха в теб аз намирам .
До ръба на скалата , застанал съм сега .
Поглеждам пак в празнотата , в бездната дълбока
чува се гласа на лукавия , да ме вика !
"Ела скочи , любовта я няма , ти не си за този свят !
При мен ще намериш вечността ! Ела !!! Скочи!!!
Но , не лукави , аз не съм страхливец !
Чакам аз луничката , моята любима !
Тя никога , няма да ме изостави !
Една луна , в небето се показа ,
с алени лъчи вълка погалва .
Сълзи в очите му блестят , но да ги видиш
не ще успееш !
Вълкът със горно вдигната глава
и със страшен рев от болка
всичко живо около себе си прогонва !
На луната , той говори , една единствена любима ,
която никога не го изоставя .
Болката си от сърцето той извиква ,
а тя го гледа от високо и го милва със своите лъчи !
Сълзите от очите тихичко се сипят и в снега замръзват ,
вълчи сълзи като кристали бляскат ,
във снега сега се сливат .
Ще мине и тази нощ , ще мине и тоз живот !
Но вълка да се предаде ти няма да го видиш !
Любов ще проси , за нея ще се бори ,
обърнат ли му гръб не ще нахалства , опашка не ще свие .
В студената зимна нощ , един ранен вълк обикаля и с луната разговаря !