Довиждане , спомен мой

Спиш ли ?
Защото аз не спя ?
Сънуваш ли сега ?
Защото аз си мисля за теб !
Усмихваш ли се ?
Защото аз се боря с болката от загубата ти !
Спи спокойно , там при своя нов любим .
Аз ще съм тук ,
за друга прегръдка ще се боря
в забрава тебе ще заровя ,
но някой ден ще плачеш ти на моята врата ,
а за мен тогава ще си просто непозната !
Довиждане , спомен мой !
Довиждане , болка моя !
Заспивам . . .
Унасям се и виждам нея . . .
новата надежда , обляна в бяла светлина
с разперени крила като ангел във нощта!