Самичък обикалям града,
Улиците пусти и мрачни са
като моето сърце!
Търсещ надежда,че
любовта я има чувствам
как времето отлита,
а аз не съм намерил половинката на
моето сърце.
Всеки ден отваря
нова тъжна картина в съзнанието.
Всеки ден е по студен от предишния.
Нима,аз не заслужавам да бъда обичан?
Няма коментари:
Публикуване на коментар